[Lyric] Признавам че понякога… Priznavam če ponjakoga… (Vokyl)

Навярно се е случвало да късаш страници
От книгите, които обясняват добродетелта
След всичките прочетени изглежда, че напразни са
Съветите на мъдрите, живяли в древността

[?]

Човеците изчезват и прииждат пак отнякъде
Едни ме отвращават, други сякаш ме привличат
А сетне си разменят ролите, признавам, че понякога
Не се учудвам на тогова, който мрази всичките!

Тогава ти, разбира се, се вкопчваш здраво в себе си
Но то не е за дълго, едва до сутринта
Когато всеки срещнат ще вижда по лицето ти
Следи от трайните лекета на ненавистта

Така остава ни да се надяваме на времето и твърдо
Да чакаме финалния акорд на тази песен
Че важно обяснение дължи ни драматургът
За нашата объркана, безрадостна пиеса
За нашата объркана, безрадостна пиеса